За радост или за мъка вселенския джуджешки събор на 5тата епоха се проведе в Минас Тирит. Най-добрите джуджета от всички краища на Средната земя бяха поканени. Сред тях бях и аз. Пътят от Митлонд до Минас Тирит беше обаче много дълъг и продължителен, за мен беше много полезен и получителен. На големия събор срещнах велики наугрими, които за моя радост ме удостоиха с вниманието си.
Дилижансът се оказа не най -добрият начин за път, но беше по-добре от кон. Когато прстигнах в Белият град останах доста разочарована. Не стана това, което очавах.
 Дилижансът пристигна в най -раннни зори и дори първите петли не бяха пропели. Цялата групичка от джуджета се отправихме към пансиона на централно-съюзническа кралска армия. Първият ми ден във великата столица беше изключително натоварен и тежък. Изпълнен с безброй срещи с джуджета от цялата Средна земя. Това беше съборът на 5тата епоха, което означаваше, че ще посетя отново белият град едва следващата епоха. Мислех,  че имам  много приятели в Минас Тирит и исках да се видя с тях. Предвид обстоятелствата случаващи се около мен нямаше да ги видя още много много дълго време. Но Минас Тирит е град на много възможности, верчно забързан и неспиращ своя бяг. Много от тях не  намериха време за мен  или ми отделиха толкова малко, че то мина неусетно бързо. Трети пък си мислеха, че само заради тях идвам в столицата и се опитваха да ме разиграват. Така разбрах един много важен урок, който за жалост ми излезе много солен. Разбрах, че имам познати, но не и приятели. Хората не винаги са това, за което се представят, а други биват промянени от околната среда. Цената на този урок беше много висока -скарах се с най- високопоставените старейшини, не успях да присъствам на най-важната част от събора, на тази, която най-много ме вълнуваше.
Накрая давайки си една равносметка, разбрах, че не бях постигнала целта, която си бях поставила, когато тръгнах от Митлонд. Разбрах, че чувствата, настроенията и симпатиите бяха взели връх над идеята и стремежа ми да постигна нещо.
Преди мислех че приятелите са най-важни, но уви във времето, в което живеем, не е така.

понякога ни разочароват, понякога ни изоставят.
Но аз твърдо вярвам , че има един или двама , които могат да бъдат верни , да са винаги там до нас .

Приятелството е изкуство да даваш и да получаваш . Никога само едното от двете.

еи джудже давам предложение следващия събор да е в Мория под звуците на BlindGuardian навита:P