Истината винаги боли. Понякога спестяваме на любимите си хора истината, защото тя би ги наранила много. Но това не ни ли разяжда от вътре? Да криеш нещо, което би променили отношението на хората към теб, лошо ли е?
От малки децата биват карани винаги да казват истината било то за някоя счупена чаша или към за нещо по -сериозно. Защо не запазваме това си качество? Растейки ние губим едно от най-ценните неща-винаги да казваме итината. Не напразно детските спомени  са невинни, чисти и светли...
Този пропуск най -често ни прави нещастни. Заради него губим приятели,заради нашата неискреност. Да премълчиш истината е по-лошо отколкото да излъжеш.
Но дали ние сме готови да живеем в един свят изпълнен само с истина, където няма лъжа?Какъв би бил този свят без лъжа и измама?

Да знаем как...Защото по някога искреността се тълкува неправилно....Ако незнаем как по добре да замълчим...

а не би трябвало.
Би трябвало истината да носи радост, да е градивна.

Може би по скоро нашите действия и компромиси нараняват другите , затова истината боли.