Искам живот без любов, защото реално има повече болка заради  любовта. Винаги, когато човек отвори сърцето си за няколко или нещо, рано или късно той бива наранен. Тогава защо да се отваряме? Защо винаги трябва да бъдем наранени за да получим някакъв урок?
Как да накарам онази тъпа болка в сърцето ми да спре? Болка,водеща до умопомръчение... Може ли да се живее без любов? Би ли било живот тогава?
Колкото и да е силен човек той не може да се пребори със всичко. Но какво да правя сега когато ме застигна първата загуба, с която не мога да се преборя? Как да кажа на сърцето си "не кърви". На бойното поле наречено живот победите и загубите се срещат непрекъснато.Но как да не се опиняваме от победите и как да възкръсваме от загубите?
Всеки сам намира начин предполагам но дали не е възможно човек да спре да обича?

стихотворение на Блага Димитрова. Надявам се да ти хареса:

До утре
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна-
но и няма да ми запламти лицето.
Няма в дън земя от мъка да потъна-
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкоченена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

ridiculous, това е най-подходящия коментар, браво, стихотворението е страхотно
naugrim, ако не чувстваш понякога болка, няма да можеш да разбереш колкло хубави са другите усещания.

Понякого толкова много неща му минават на човек през главата че не иска да вижда повече нито да усеща. Ще ми се да узная какво означва думата спокойствие...

е толкова тревиално и клиширано че вече ме боли сарцето само като го чуя и забравям за първоисточника на истинската боклка ХИХИХИХИХИХИХИ несам ти го казвал досега но обичам да го цититрам:
болката доказва че сме живи, а преодоляването й , че сме силни
това ми е коментара и незабравяи:
"ЗИМАТА ИДЕ"

просто :
СТРАХОТНО

просто :
СТРАХОТНО

Ще ти разкажа една кратка история.(всъщност истинска, но не мога да цитирам името )

Някога , един император решил да направи експеримент: на какъв език ще проговорят бебетата , ако никога не чуят човешка реч.

Той наредил на бавачките да се грижат за децата - да ги хранят, повиват и т.н. , но никога да не им говорят и прегръщат.

Резултатът от опита бил впечатляващ и ......... : всички бебета умряли . Поради липса на любов и ласка.

Напоследък стигам до убеждението, че всички хора рано или късно достигат до един момент в живота си, в който не са сигурни в себе си или в чувствата на околните. Преживях това наскоро и още ми е болно...
Мартин е казал " Зимата иде", но философията на майстора на драматичното фентъзи не ми е по вкуса...