Преди време един човек ми беше казал, че се предоверявам на хората. Също така каза, че чиста монета няма и че доверие в едно ново приятелство не трявба да имам. Не знам с каква усмисъл ми го каза но от тогава не спирам да мисля за това. Малко по малко се затворих в себе си, опитвайки се да се предпазя. Признавам, че не винаги разбирам хората, но дори да не ги познавам се опитвам да им помогна. Защото всеки, който е имал трудни мигове осъзнава колко по-леко би му било, ако някой просто му беше подал ръка.
Може би е глупост да се доверявам без друга причина освен интуицията. Не знам, но така си ми харесва. Когато човек има по изострени сетива приема някои неща по-остро други по-меко. Интуицията е тази, която понякога подвежда, но не е умишлено. А и дори да се предовери човек, той натрупва някакъв опит в опознаването на човешкия характер. Верно е че боли ... няма как. Всеки урок малко или много е болезнен, но все пак човек не тярвба да се затваря в себе си завинаги. Самото затваряне и после отварянето към света е един достатъчно труден процес, но всеки трябва да го изживее и да го изпита на свой гръб.
В последствие започнах да се питам, защо онзи човек, който пося съмнението в душата ми наговори всичко онова? Дали защото той  самия се е парил или просто е искал да престанем да си говорим? ако е 2рото поне е успял но ако е 1вото мисля че не е разбрал нещата правилно. Има толкова много възможности, но ми се ще да знам... 
Никога състраданието и доверието не са били негативни черти,трябва ли сега да ги  превръщаме в такива? Колкото и да е суров света това не пречи да се усмихваме. Трябва да запазим вярвата в нас,в способностите ни за да продължим напред.

много яка мисъл немислиш ли . така че виж какво казвам аз относно повдигнатия от теб въпрос относно довериетио и предоверяването и тнт...
доверието се заслужва предоверяването си е грешка но от грешките си човек се учи ;) незнам защото ти е дал такъв савет оня ама според мен човек се ражда изгражда характерът си и много трудно може да се промени без да си навлече някоя психо- вреда . хората се променят да но не с цвлия си характер и манталитет ако си довер4ива колкото и да неискаш да вярваш на хората най-много,както казваш се е получило при теб, да се затвориш в себе си и да недопускаш никого под металната броня .това е грешка защотот така както лошите ти игнорираш и добрите хора а живота е руска рулетка и незнае6 никога дали човека срещу теб е патрон или празно гнездо ............ както и да е отнесох се . в общи линии вярваи на хората даваи вторишанс а след това при провал им бии шута в последния стадии на савета сам начинаещ (мамка му как са ме прецаквали заради това предоверяване пак аз сам си тъп и продължавам да вярвам) ;)